Трилогия "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир - книжно ревю

От отдавна не съм правил ревю, но сега няма да спра да пиша такива постове.

Днес ще правя ревю на една страхотна поредица, която толкова ми хареса, че исках веднага да я препрочета, но реших леко да изчакам. Както сте видели вече от заглавието, ще говоря за поредицата "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир.

Трилогията включва книгите "Рубиненочервено", "Сапфиреносиньо" и "Смарагдовозелено" и разказва за пътуване във времето. Тази тема винаги е била много необятна за мен, а и, да си призная, никога не съм бил чак толкова заинтересуван (заинтересОван, не знам как е по-правилно), че да започна да чета нещо на тази тема.

В Рубиненочервено авторката ни запознава с Гуендолин - едно обикновено шестнайсет годишно момиче, родено в необикновено семейство. В това семейство при всяко поколение едно момиче се ражда със способността да "отскача" в миналото. Всички смятат, че братовчедката на Гуендолин - Шарлот, е тази, която е наследила дарбата. Затова тя бива обучавана през целия си живот за моментът, в който тя ще отиде назад във времето.
Но това не се случва. Защото един ден Гуендолин ненадейно се озовава в миналото. Тогава тя разбира, че всъщност не Шарлот, а тя притежава специфичния ген и че тя е пътуващата във времето.

Това, което всеки може много бързо да забележи е бързото развиване на действието. Защото няколко дни след като Гуен разбира истината за себе си, ние вече четем Сапфиреносиньо. А там историята се заплита още повече. Гуендолин Шепърд се опитва да съвмести ролята си на Рубин – последния член на Кръга на дванайсетте – с живота си на нормална тийнейджърка. Нещата допълнително се усложняват от чувствата й към чаровния Гидиън де Вилърс – Диамантът, единственият, притежаващ гена за пътуване в миналото, освен нея. А на всичкото отгоре, поведението на мистериозните членове на ложата, за които се предполага, че трябва да я пазят, е меко казано подозрително.
Книгата е по-мистериозна и задава много въпроси, чиито отговори ще се узнаят много трудно.

Най-опасната, най-живата и най-трогателната книга от трите определено беше последната - Смарагдовозелено. Гуендолин я грози голяма опасност. Защото игричките на двуличния граф Сен Жермен започват да взимат жертви.
Перфектният финал на една перфектна поредица.

Този път няма да давам оценка на всяка една книга, защото и трите бяха зашеметяващи. Надявам се в това кратко и различно ревю да съм ви накарал да бързате към най-близката книжарница, за да си купите тези чудеса. А ако вече сте ги чели, дано да съм успял да ви върна назад във времето, когато за пръв път сте хванали тези книги.